Споделената работа е наполовина работа, пък и върви по-леко. Докато помъдруваме за живота, посмеем се, помечтаем на едро, спрем да отдъхнем и да се поразговорим с комшията през оградата и то… Останало само да си отворим по бира и да се поздравим за успешно изпълнената „мисия“.

Споделените емоции са магичните нишки, които ни свързват за цял живот. Моментите ни на радост, тъга, вълнение, смях са утрешните спомени, които ще се връщат отново и отново, за да ни напомнят, че смисълът в крайна сметка е във връзките, които създаваме.

Където и по света да ни отведе съдбата, едно нещо остава неотменно – усещането да се върнем у дома. Да нямаме време да се преоблечем след дългия път, защото най-милите очи са вперени в нас и с нетърпение чакат да разказваме. А на масата в кухнята първата бира е винаги споделена!

Голяма е трапезата ни и на нея винаги има място за нови приятели. Всеки е добре дошъл да хапнем, да пийнем, да се повеселим, да си попеем и за радостите, и за тегобите…
Само сърце да е широко! И бирата да е студена!